Не е никак изненадващо, че множество от най-нашумелите и популярни имена в световната архитектура са се насочили към проектирането на сгради с подобен тип конструкция – Ренцо Пиано, Рем Кулхас, Херцог и Де Мьорон, Кенго Кума и много други. Текстилната архитектура е архитектурата на XXI век. С множеството си приемущества, тя успешно се е наложила в световен мащаб и чака да бъде популяризирана и опозната и у нас, където все още е по-скоро епизодичен герой на архитектурната сцена.

     Повечето от символите на модерната архитектура са свързани именно с понятието „текстилна архитектура”, която съчетава в себе си множество предимства - естетика на решенията, свобода на формата и композицията, създаване на абстрактни и иновативни модели, лекота на конструкцията, възможност за добро осветяване и ослънчаване, което е пряко свързано с актуалните теми за енергийна ефективност и енергоспетяване. Чрез този вид конструкции може да се балансира много добре пропорцията плът/отвор, като същевременно могат да бъдат постигнати леки и тънки конструкции с много голямо подпорно разстояние – вечният стремеж на архитекти и  инженери.

     Наред със създаването на нови форми и концепции, текстилната архитектура е в помощ и на създаването на нов облик на градската среда – можа да се използва при реновирането на стари сгради за постигане на по-добър комфорт, естетика и качество на живот /фасадна архитектура/, може да се поставят нови слънцезащитни елементи, които да подпомогнат енергоефективността /соларните системи/ или да се използват интериорните структури за оптимизиране, развиване и естетизиране на вътрешните пространства на вече съществуващи сгради. Ако сте достатъчно напредничеви, иновативни и упорити да се преборите с малко закостенялото ни законодателство в тази област, може би успешно бихте приложили системите и в опазването на архитектурното наследство при адаптацията на паметниците на културата и социализацията им към съвременната градска тъкан.